...Свърши се ...
...Свърши се ...
Свърши се ! - казах - Това беше!
Няма я - усетих- тази дразнеща болка!
Душата ми успя да и отвърне...
Досега не съм говорила за тази рана...
Призракът на самотата - видях -скри се вече!
Сега се сетих и сега осъзнах твоите думи
че това, което не живее умира,
че зло пред добро не пребъдва,
че всичко ненужно край има,
че това, което не осмисля света безсмислен - изчезва!
Това всъщност е човешката съдба - да върви към планината.
Да върви по неразбираемата пътека но живота,
следвайки смисъла на цялото съществуване,
защото там се крие красотата...
Не забравяй ти страданието, за да бъдеш щастлив!
То е твоя дар на щастието, ще разбереш...
Прегърни го силно, за да останеш жив,
стисни ръката му, за да те пусне да летиш,
стигнете заедно до морето и в него потънете,
погледни го смело в очите и се прероди!
Тогава то ще се усмихне и ще се изпари!
В този миг те видях щастлив отново
и се почувствах жива повторно!
Вядях слънцето сляпа и се родих от предишната си пепел...
Усмихвам се, вече дишам дълбоко, както никога,
защото знам че светът ще пробуди сътворението!
В любовта се крие спасение и с любов се живее наистина,
само тя има силата времето да спре, ако поискаш,
затова не искам да се връщам назад!
Там всичко изгуби значение!
Тази скромна песен,
която раздиря гласа ми,
ме накара да видя света различен!
Сърцето ми е композитор на тази ангелска музика,
на една освободена душа,
която без вериги ще съзре светлината!!!
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
...лекува раните, не съм съгласна с тази мисъл, раните могат да се излекуват и лекуват само от любовта.
-
Благодаря ти Пепи, за това, че видя това, което трябва да се види и почувства!
Анастасия благодаря за пожеланието и за мнението.Само ще ти кажа, че има как...аз съм го изживяла, изстрадала съм го, от опит знам...дълго време бях в тъмнина и се бях предала,дълго време мълчах и се оставях...не се борих...имах нужда от едно душевно прераждане, и колкото и банално или чудно да звучи, това се случи, когато повиках светлината да влезе в мен и се отворих за нея.Не става дума за това да се забрави страданието, за да си окей, става дума за това да забравиш лошото в него и да извлечеш доброто, защото не всяко страдание е лошо, а пък и човека не е човек без страдание.От всеки един обаче зависи, да извлече поуките и доброто от него.Защото, когото това се направи разбираш, защо си минал през всичко това и защо си такъв какъвто си. Страданието е част от нас и това трябва да се приеме, но не да ни управлява и то си отива.Има много болки, които са неизлечими, но трябва да се живее и не времето -
Браво Калия, съживи ме с тази прекрасна творба, поздрави и хубава вечер!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
