15 oct 2006, 12:33

Сядам на дървения стол

  Poesía
827 0 3

Сядам на дървения стол

И нещо изскърцва отдолу

Навеждам се напред

И полагам глава в шепите си

Нещо не е наред

 

От седмици чувствам как се изпразвам

И нищо не остава в мен

Само понякога се заблуждавам, че съм радостен

 

Поглеждам към мръсните си обувки

И разгонвам мравките

Бързат да се приберат в дупките си

Преди да съм ги намразил достатъчно

 

Включвам камерата си и я насочвам към синьото

Ще направя черно-бял филм

Само с измислици

 

(по дяволите, тези птици

понякога развалят всичко)

 

Това е реалността

Можеш да я пипнеш

И леко да я стиснеш

Като женска гърда

Като топла закуска

След глад

 

Отпускам се

Нещо изскърцва отдолу

Напомня ми, че става късно

И че магазините вече са затворени

А виното няма да ми стигне

 

Прекрасна вечер за разходка

Топло

Леко мъгливо

По улиците няма никой

Сиво

Само една зелена светлинка

Се размазва в дъното

И се сменя с червено

(полу-сухо)

 

Едно момиче пресича бързо

Едно малко измислено

Облечено в призрачно

Бърза да се прибере в дупката си

Преди да го настигна

 

Защо през всичките тези години

Докато бях затворник

В кошера на пчелите

Не можах да си харесам

Едно ухание

Цвете

Което да ме обича

 

Вдигам камерата си към синьото

 

Отворили са ги

Вратите към Другото

Чувате ли

Не се ли възбуждате

Питам

 

Оглеждам се

Няма никой

Никой не вижда

Но аз продължавам да снимам

 

Защо през всичките тези години

Не можах да зарадвам Дионисий

Да ме прибере при себе си

 

Твърде много вино изпих

И сега като се движа

Чувам как тракат релсите

И виждам как ръждясва линията

 

Но така е навсякъде

Я се огледайте

Ръждиви са ни колите

И не се различават една от друга

А градовете ни са запустели

Магазините вече са затворени

А по мазните им витрини

Се свличат ръждиви петна и излизат обратно

През комините

 

Не може да е по-лошо

 

Един камион минава покрай мен

И ми разваля настроението

След него тичат (ръждиви)

Листата от канадска есен

 

Помниш ли колко беше хубаво преди

При пчелите

 

Полагам глава в шепите си

И почти заспивам

Стола мълчи и мисли

Нещо не е наред, подозирам

 

13.10.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Търсиш обич, а когато някой те обикне го отхвърляш, затваряш си очите или бягаш...
  • Нещо съм пропуснала да го прочета това стихотворение, а то не е за пропускане. Харесва ми
  • Тъжно и носталгично.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...