15 oct 2006, 12:33

Сядам на дървения стол

  Poesía
822 0 3

Сядам на дървения стол

И нещо изскърцва отдолу

Навеждам се напред

И полагам глава в шепите си

Нещо не е наред

 

От седмици чувствам как се изпразвам

И нищо не остава в мен

Само понякога се заблуждавам, че съм радостен

 

Поглеждам към мръсните си обувки

И разгонвам мравките

Бързат да се приберат в дупките си

Преди да съм ги намразил достатъчно

 

Включвам камерата си и я насочвам към синьото

Ще направя черно-бял филм

Само с измислици

 

(по дяволите, тези птици

понякога развалят всичко)

 

Това е реалността

Можеш да я пипнеш

И леко да я стиснеш

Като женска гърда

Като топла закуска

След глад

 

Отпускам се

Нещо изскърцва отдолу

Напомня ми, че става късно

И че магазините вече са затворени

А виното няма да ми стигне

 

Прекрасна вечер за разходка

Топло

Леко мъгливо

По улиците няма никой

Сиво

Само една зелена светлинка

Се размазва в дъното

И се сменя с червено

(полу-сухо)

 

Едно момиче пресича бързо

Едно малко измислено

Облечено в призрачно

Бърза да се прибере в дупката си

Преди да го настигна

 

Защо през всичките тези години

Докато бях затворник

В кошера на пчелите

Не можах да си харесам

Едно ухание

Цвете

Което да ме обича

 

Вдигам камерата си към синьото

 

Отворили са ги

Вратите към Другото

Чувате ли

Не се ли възбуждате

Питам

 

Оглеждам се

Няма никой

Никой не вижда

Но аз продължавам да снимам

 

Защо през всичките тези години

Не можах да зарадвам Дионисий

Да ме прибере при себе си

 

Твърде много вино изпих

И сега като се движа

Чувам как тракат релсите

И виждам как ръждясва линията

 

Но така е навсякъде

Я се огледайте

Ръждиви са ни колите

И не се различават една от друга

А градовете ни са запустели

Магазините вече са затворени

А по мазните им витрини

Се свличат ръждиви петна и излизат обратно

През комините

 

Не може да е по-лошо

 

Един камион минава покрай мен

И ми разваля настроението

След него тичат (ръждиви)

Листата от канадска есен

 

Помниш ли колко беше хубаво преди

При пчелите

 

Полагам глава в шепите си

И почти заспивам

Стола мълчи и мисли

Нещо не е наред, подозирам

 

13.10.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Търсиш обич, а когато някой те обикне го отхвърляш, затваряш си очите или бягаш...
  • Нещо съм пропуснала да го прочета това стихотворение, а то не е за пропускане. Харесва ми
  • Тъжно и носталгично.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...