15.10.2006 г., 12:33

Сядам на дървения стол

825 0 3

Сядам на дървения стол

И нещо изскърцва отдолу

Навеждам се напред

И полагам глава в шепите си

Нещо не е наред

 

От седмици чувствам как се изпразвам

И нищо не остава в мен

Само понякога се заблуждавам, че съм радостен

 

Поглеждам към мръсните си обувки

И разгонвам мравките

Бързат да се приберат в дупките си

Преди да съм ги намразил достатъчно

 

Включвам камерата си и я насочвам към синьото

Ще направя черно-бял филм

Само с измислици

 

(по дяволите, тези птици

понякога развалят всичко)

 

Това е реалността

Можеш да я пипнеш

И леко да я стиснеш

Като женска гърда

Като топла закуска

След глад

 

Отпускам се

Нещо изскърцва отдолу

Напомня ми, че става късно

И че магазините вече са затворени

А виното няма да ми стигне

 

Прекрасна вечер за разходка

Топло

Леко мъгливо

По улиците няма никой

Сиво

Само една зелена светлинка

Се размазва в дъното

И се сменя с червено

(полу-сухо)

 

Едно момиче пресича бързо

Едно малко измислено

Облечено в призрачно

Бърза да се прибере в дупката си

Преди да го настигна

 

Защо през всичките тези години

Докато бях затворник

В кошера на пчелите

Не можах да си харесам

Едно ухание

Цвете

Което да ме обича

 

Вдигам камерата си към синьото

 

Отворили са ги

Вратите към Другото

Чувате ли

Не се ли възбуждате

Питам

 

Оглеждам се

Няма никой

Никой не вижда

Но аз продължавам да снимам

 

Защо през всичките тези години

Не можах да зарадвам Дионисий

Да ме прибере при себе си

 

Твърде много вино изпих

И сега като се движа

Чувам как тракат релсите

И виждам как ръждясва линията

 

Но така е навсякъде

Я се огледайте

Ръждиви са ни колите

И не се различават една от друга

А градовете ни са запустели

Магазините вече са затворени

А по мазните им витрини

Се свличат ръждиви петна и излизат обратно

През комините

 

Не може да е по-лошо

 

Един камион минава покрай мен

И ми разваля настроението

След него тичат (ръждиви)

Листата от канадска есен

 

Помниш ли колко беше хубаво преди

При пчелите

 

Полагам глава в шепите си

И почти заспивам

Стола мълчи и мисли

Нещо не е наред, подозирам

 

13.10.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Търсиш обич, а когато някой те обикне го отхвърляш, затваряш си очите или бягаш...
  • Нещо съм пропуснала да го прочета това стихотворение, а то не е за пропускане. Харесва ми
  • Тъжно и носталгично.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...