Сякаш
В нощта,когато ти ме питаше къде съм,
аз галех нежно твоите коси.
В съня, в който търсеше ме вечно,
аз бях само призрак за твоите очи.
Докато плачеше в спомени за мен унесен,
аз бършех сълзите от твоите страни,
но ти не можеше да чуеш стъпките,
отекващи под моите плещи.
В нощта, когато лед сковаваше земята,
аз плетях за теб завивка от топлите лъчи,
но ти не виждаше небето,обгърнато
от черните мъгли.
Когато всички други казваха да ме забравиш-
била избягала съм с друг,
ти чуваше в съня си моите викове
сякаш аз още бях тук.
И чаках те в най-хубавите си одежди
да дойдеш,макар да знаех,че ще
чакам сякаш век,
защото не беше още време да се срещнем с теб.
Всяка нощ до теб заспивах
идвах заедно със всеки мрак
и чаках в тайните целувки
ти да ме откриеш пак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
