Natasha (Нати)
48 147
8 abr 2006, 16:17

Сякаш 

  Poesía
618 0 4

В нощта,когато ти ме питаше къде съм,
  аз галех нежно твоите коси.
В съня, в който търсеше ме вечно,
  аз бях само призрак за твоите очи.
Докато плачеше в спомени за мен унесен,
  аз бършех сълзите от твоите страни,
но ти не можеше да чуеш стъпките,
  отекващи под моите плещи.
В нощта, когато лед сковаваше земята,
  аз плетях за теб завивка от топлите лъчи,
но ти не виждаше небето,обгърнато 
                           от черните мъгли.
Когато всички други казваха да ме забравиш-
  била избягала съм с друг,
ти чуваше в съня си моите викове
  сякаш аз още бях тук.
И чаках те в най-хубавите си одежди
  да дойдеш,макар да знаех,че ще
   чакам сякаш век,
 защото не беше още време да се срещнем с теб.
Всяка нощ до теб заспивах
  идвах заедно със всеки мрак
 и чаках в тайните целувки
                       ти да ме откриеш пак.

© Нати Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??