Ти не искаш, но аз те разбрах.
Всяка дума е сякаш илюзия.
Всеки поглед под звездния прах,
пьт чертае за теб и за другия.
Ти не искаш, но аз те разбрах
и отдавна с теб не се будя.
Мойта болка е вече твой грях.
Моите нощи са вече на друга.
Разпилени сълзи ни разкъсват
щом очите се срещнат безмълвни.
Сякаш искат и молят, и търсят
тези чувства, изгарящи първи.
Валентин Ангелов
© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados
Хубав стих!