Ти не искаш, но аз те разбрах.
Всяка дума е сякаш илюзия.
Всеки поглед под звездния прах,
пьт чертае за теб и за другия.
Ти не искаш, но аз те разбрах
и отдавна с теб не се будя.
Мойта болка е вече твой грях.
Моите нощи са вече на друга.
Разпилени сълзи ни разкъсват
щом очите се срещнат безмълвни.
Сякаш искат и молят, и търсят
тези чувства, изгарящи първи.
Валентин Ангелов
© Валентин Ангелов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
