5 янв. 2014 г., 21:20

Сякаш илюзия

912 0 2

Ти не искаш, но аз те разбрах.

Всяка дума е сякаш илюзия.

Всеки поглед под звездния прах,

пьт чертае за теб и за другия.

 

Ти не искаш, но аз те разбрах

и отдавна с теб не се будя.

Мойта болка е вече твой грях.

Моите нощи са вече на друга.

 

Разпилени сълзи ни разкъсват

щом очите се срещнат безмълвни.

Сякаш искат и молят, и търсят

тези чувства, изгарящи първи.

 

Валентин Ангелов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...