18 ago 2024, 23:58

Сякаш ме обичаше 

  Poesía » De amor, Filosófica
421 1 2
А в спомените – сякаш се обичахме,
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам,
но сякаш се обичахме, както никой друг.
Дар, мечта – пленена, освободи ме ти,
за първи път усетих истинската свобода.
Свят различен, многостранен,
ти откри пред мен,
и може би ти беше, онзи свят мечтан,
от детството ми скъпоценен блян. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??