А в спомените – сякаш се обичахме,
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам,
но сякаш се обичахме, както никой друг.
Дар, мечта – пленена, освободи ме ти,
за първи път усетих истинската свобода.
Свят различен, многостранен,
ти откри пред мен,
и може би ти беше, онзи свят мечтан,
от детството ми скъпоценен блян. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up