Сякаш ме обичаше

Aug 18, 2024, 11:58 PM

Poetry » Love, Phylosophy

234 1 2

А в спомените – сякаш се обичахме,

Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,

и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,

щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.

Наивност ли бе, заблуда ли – не знам,

но сякаш се обичахме, както никой друг.

Дар, мечта – пленена, освободи ме ти,

за първи път усетих истинската свобода.

Свят различен, многостранен,

ти откри пред мен,

и може би ти беше, онзи свят мечтан,

от детството ми скъпоценен блян.

Вярвах, че ще ме поведеш надълбоко в красотата,

Сякаш ме обичаше, но може би сънят

бе само миг, илюзия – тъй кратък, тъй красив.

Счупени бяхме, странни, кривогледи,

но само заедно успяхме парчетата да сглобим.

Заблудена и страдаща, сега пилея сълзи,

над спомени – без ти да ги заслужиш.

Но понякога, о, понякога,

сякаш беше влюбен – и аз повярвах,

че светът ни е реален.

Please sign in with your account so you can comment and vote.