7 dic 2015, 23:28

Сякаш сме обречени на самота 

  Poesía » De amor
753 0 0

Сякаш сме обречени на самота
и двамата горим във този огън.
Слушам, като в сън е песента
и сълзите си да спра не мога.

И това е истинският стих
първият реален и вълшебен.
Страдаш ли и ти във този миг
или си забравила за мене?

Няма вече връщане назад.
Няма да е същото отново.
Ала миговете ни на благодат
ще ги пазя в себе си до гроба.

И защо приемем този дял?
Има нещо сбъркано в умът ми.
Болката като молитва съм избрал
да говоря с Бога вместо с думи.

Истинска ли беше любовта?
Любовта не може да ни мами.
Чувствата ни бяха красота.
Но реалността е много по-голяма.

 

© Авитохол Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??