Dec 7, 2015, 11:28 PM

Сякаш сме обречени на самота 

  Poetry » Love
646 0 0

Сякаш сме обречени на самота
и двамата горим във този огън.
Слушам, като в сън е песента
и сълзите си да спра не мога.

И това е истинският стих
първият реален и вълшебен.
Страдаш ли и ти във този миг
или си забравила за мене?

Няма вече връщане назад.
Няма да е същото отново.
Ала миговете ни на благодат
ще ги пазя в себе си до гроба.

И защо приемем този дял?
Има нещо сбъркано в умът ми.
Болката като молитва съм избрал
да говоря с Бога вместо с думи.

Истинска ли беше любовта?
Любовта не може да ни мами.
Чувствата ни бяха красота.
Но реалността е много по-голяма.

 

© Авитохол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??