25 may 2014, 20:43

Сякаш сме се срещали

1.2K 0 4


Сякаш те познавам хиляди години.

Сякаш сме се срещали в минали животи.

Всеки ден се будя и те преоткривам

в чашката на цвете, в славееви ноти.

 

Преоткривам с устни гънките на устните.

В погледа се спирам и потъвам в него.

Светлото в душата ти, нежната ти чувственост...

Болките ти, раните... Мъжкото ти его...

 

Сякаш те познавам хиляди години.

Сякаш съм орисана тебе да обичам.

Сто живота малко са... Даже да ги имам,

няма да ми стигнат да ти кажа всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лора, Кети, Сев...Благодаря, че се отбихте!
  • наслаждавай се на всеки миниатюрен момент...това е моят съвет...колкото можеш-ПОВЕЧЕ (:
    П.С.: ...срещали сте се
  • Любов, достойна за уважение! Браво!
  • Обич!!Ето това усетих- любов!Без основи, без граници- любов!!Много ми хареса!!!Поздравления!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...