Сякаш сме се срещали
Сякаш те познавам хиляди години.
Сякаш сме се срещали в минали животи.
Всеки ден се будя и те преоткривам
в чашката на цвете, в славееви ноти.
Преоткривам с устни гънките на устните.
В погледа се спирам и потъвам в него.
Светлото в душата ти, нежната ти чувственост...
Болките ти, раните... Мъжкото ти его...
Сякаш те познавам хиляди години.
Сякаш съм орисана тебе да обичам.
Сто живота малко са... Даже да ги имам,
няма да ми стигнат да ти кажа всичко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
