2 abr 2014, 22:28  

Сянка 

  Poesía » Otra
508 0 4

Всяка вечер си свалям грима.

Маската, прилежно прикрепена.

Няма начин! Такъв е века!

Няма място за сложна дилема!

 

Всяка вечер захвърлям одежди,

опетнени от похот и сласт.

Всяка вечер умират надежди

угасени с поредния фас.

 

Но любовта си къде да оставя?

(как се огън в сърцето гаси?)

Топлината и как да забравя

щом копнежът във мене гори?

 

Тази нощ пак самотна ще крача.

Ще изплача тъгата без глас.

Ще се взирам за себе си в здрача.

На душата си сянка съм аз!

 

                        Янка Манева

© Янка Манева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е
  • Хубав стих и хубав финал! В здрача е най-добре да се взираме в себе си, защото тогава се виждаме и усещаме по-добре, отколкото в светлината, когато сме заслепени...Успех и още много стихове!
  • Благодаря!Радвам се най-после да мога да публикувам мои стихове!Стиховете на всеки един от нас,добри или лоши,са късче от нашите души!Желая на всички да намират своята муза!
  • Добре дошла!
Propuestas
: ??:??