Сянка
687
0
4
Всяка вечер си свалям грима.
Маската, прилежно прикрепена.
Няма начин! Такъв е века!
Няма място за сложна дилема!
Всяка вечер захвърлям одежди,
опетнени от похот и сласт.
Всяка вечер умират надежди
угасени с поредния фас.
Но любовта си къде да оставя?
(как се огън в сърцето гаси?)
Топлината и как да забравя
щом копнежът във мене гори?
Тази нощ пак самотна ще крача.
Ще изплача тъгата без глас.
Ще се взирам за себе си в здрача.
На душата си сянка съм аз!
Янка Манева
© Янка Манева All rights reserved.
