Сянка

След всичките сълзи изплакани,

след всички болки неизказани,

след всички рани незараснали

нима остана нещо живо там?

Вече нито болка,

ни сълзи, ни мъничко омраза -

остана само черното сърце, овъглено от огъня изстинал.

Само фалшивата усмивка на лицето остана там сама.

Празно тяло, празни очи, празен живот.

А тя някога обичаше, смееше се, чувстваше, плачеше...

Къде е тя сега - остана само сянка...