След всичките сълзи изплакани,
след всички болки неизказани,
след всички рани незараснали
нима остана нещо живо там?
Вече нито болка,
ни сълзи, ни мъничко омраза -
остана само черното сърце, овъглено от огъня изстинал.
Само фалшивата усмивка на лицето остана там сама.
Празно тяло, празни очи, празен живот.
А тя някога обичаше, смееше се, чувстваше, плачеше...
Къде е тя сега - остана само сянка...