5 ene 2018, 23:59

Сянка

  Poesía
502 2 1

Изначална добротата, 

пак хвърля сянка на земята. 

Паралелно се преследват, 

за смисъла си събеседват:

- Навсякъде една до друга... 

- Чия е главната заслуга? 

Доброто :

- Аз съм светлината! 

А ти,  образа ми на земята. 

Сянката :

- Чуй моето мнение, 

че тъмното ти отражение, 

огледално в мен прозира, 

и другото ти "Аз" намира. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

МаЖор 

05.01.2018год.

Вървях към работа. Самичка.

От сянката си се боях.

Размислих се, дори да съм добричка, 

защо от нея ме е страх? 

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...