Сянка

5 ene 2018, 23:59

Poesía

320 2 1

Изначална добротата,

пак хвърля сянка на земята.

Паралелно се преследват,

за смисъла си събеседват:

- Навсякъде една до друга...

- Чия е главната заслуга?

Доброто :

- Аз съм светлината!

А ти, образа ми на земята.

Сянката :

- Чуй моето мнение,

че тъмното ти отражение,

огледално в мен прозира,

и другото ти "Аз" намира.

МаЖор

05.01.2018год.

Вървях към работа. Самичка.

От сянката си се боях.

Размислих се, дори да съм добричка,

защо от нея ме е страх?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.