Jan 5, 2018, 11:59 PM

Сянка 

  Poetry
317 2 1

Изначална добротата, 

пак хвърля сянка на земята. 

Паралелно се преследват, 

за смисъла си събеседват:

- Навсякъде една до друга... 

- Чия е главната заслуга? 

Доброто :

- Аз съм светлината! 

А ти,  образа ми на земята. 

Сянката :

- Чуй моето мнение, 

че тъмното ти отражение, 

огледално в мен прозира, 

и другото ти "Аз" намира. 

 

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор 

05.01.2018год.

Вървях към работа. Самичка.

От сянката си се боях.

Размислих се, дори да съм добричка, 

защо от нея ме е страх? 

 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??