Jan 5, 2018, 11:59 PM

Сянка

  Poetry
501 2 1

Изначална добротата, 

пак хвърля сянка на земята. 

Паралелно се преследват, 

за смисъла си събеседват:

- Навсякъде една до друга... 

- Чия е главната заслуга? 

Доброто :

- Аз съм светлината! 

А ти,  образа ми на земята. 

Сянката :

- Чуй моето мнение, 

че тъмното ти отражение, 

огледално в мен прозира, 

и другото ти "Аз" намира. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор 

05.01.2018год.

Вървях към работа. Самичка.

От сянката си се боях.

Размислих се, дори да съм добричка, 

защо от нея ме е страх? 

 

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...