Изначална добротата,
пак хвърля сянка на земята.
Паралелно се преследват,
за смисъла си събеседват:
- Навсякъде една до друга...
- Чия е главната заслуга?
Доброто :
- Аз съм светлината!
А ти, образа ми на земята.
Сянката :
- Чуй моето мнение,
че тъмното ти отражение,
огледално в мен прозира,
и другото ти "Аз" намира.
© Мария Божкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми!