Изначална добротата,
пак хвърля сянка на земята.
Паралелно се преследват,
за смисъла си събеседват:
- Навсякъде една до друга...
- Чия е главната заслуга?
Доброто :
- Аз съм светлината!
А ти, образа ми на земята.
Сянката :
- Чуй моето мнение,
че тъмното ти отражение,
огледално в мен прозира,
и другото ти "Аз" намира.
© Мария Божкова Всички права запазени