Сянка няма

Дървото, пълно със листенца.
Ти - гъсеница, гладна, озверяла.
Избираш си най-нежното, от всички.
И хапеш, здраво, сякаш не си яла.
Дървото, пълно е със орехи,
Ти - катерица, сива, подивяла.
Събаряш ги, пропукваш им корите.
Оглеждаш си ги жадно, полудяла.
Дървото, дето правеше ти сянка,
със брадва, ядно, отведнъж отсече.
И няма хлад, и няма сянка.
За тебе няма,
няма сянка, вече.