Сянка от хвърчило
Може би сънят ми пак
на сянка от хвърчило ще прилича,
издигнато във висините.
И ще догонва птиците,
в свободния им полет,
и ще го галят бягащите ветрове.
В красива птица може би ще се превърне.
Ще носи той сърце на птица
и волно ще лети –
тайно обладан от красиви мечти…
Ще се усмихвам ли в съня си?
И аз ли като птица ще летя?
Сълзите ми, поне веднъж,
дали ще са от радост?
А сънят?
Ще го обзема ли любовен трепет?
Поне в него да те имам…
И нежно да те галя с ръце,
треперещи… но този път поне да знам,
че ще те имам.
Протягам ги в тъмнината,
насън се сбъдвали мечтите –
докоснах светлина,
свалих за тебе малка бляскава звездица,
за да ти я подаря!
Лицето ти да озаря с нея,
за да те виждам в мрака.
А ти, отново и отново,
нежно да ми шепнеш:
"Колко те обичам!…"
Ще бие ли сърце ми лудо?
Ще бъде ли сънят ми Чудо?
Но бягат часовете, не мируват...
И утрото е скоро…
И ти ще си заминеш от съня ми, може би.
Но искам аз за сетен път да викам:
"Не си отивай, Обич!"
на сянка от хвърчило ще прилича,
издигнато във висините.
И ще догонва птиците,
в свободния им полет,
и ще го галят бягащите ветрове.
В красива птица може би ще се превърне.
Ще носи той сърце на птица
и волно ще лети –
тайно обладан от красиви мечти…
Ще се усмихвам ли в съня си?
И аз ли като птица ще летя?
Сълзите ми, поне веднъж,
дали ще са от радост?
А сънят?
Ще го обзема ли любовен трепет?
Поне в него да те имам…
И нежно да те галя с ръце,
треперещи… но този път поне да знам,
че ще те имам.
Протягам ги в тъмнината,
насън се сбъдвали мечтите –
докоснах светлина,
свалих за тебе малка бляскава звездица,
за да ти я подаря!
Лицето ти да озаря с нея,
за да те виждам в мрака.
А ти, отново и отново,
нежно да ми шепнеш:
"Колко те обичам!…"
Ще бие ли сърце ми лудо?
Ще бъде ли сънят ми Чудо?
Но бягат часовете, не мируват...
И утрото е скоро…
И ти ще си заминеш от съня ми, може би.
Но искам аз за сетен път да викам:
"Не си отивай, Обич!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
