Може би сънят ми пак на сянка от хвърчило ще прилича, издигнато във висините. И ще догонва птиците, в свободния им полет, и ще го галят бягащите ветрове.
В красива птица може би ще се превърне. Ще носи той сърце на птица и волно ще лети – тайно обладан от красиви мечти…
Ще се усмихвам ли в съня си? И аз ли като птица ще летя? Сълзите ми, поне веднъж, дали ще са от радост?
А сънят? Ще го обзема ли любовен трепет? Поне в него да те имам… И нежно да те галя с ръце, треперещи… но този път поне да знам, че ще те имам.
Протягам ги в тъмнината, насън се сбъдвали мечтите – докоснах светлина, свалих за тебе малка бляскава звездица, за да ти я подаря! Лицето ти да озаря с нея, за да те виждам в мрака. А ти, отново и отново, нежно да ми шепнеш: "Колко те обичам!…"
Ще бие ли сърце ми лудо? Ще бъде ли сънят ми Чудо?
Но бягат часовете, не мируват... И утрото е скоро… И ти ще си заминеш от съня ми, може би. Но искам аз за сетен път да викам: "Не си отивай, Обич!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.