Сянката на един сън
Тръгва влакът. Тръгваш с него и ти.
Аз на гарата оставам с разплакани очи.
Не се обръщаш, знам, че те боли.
Искаш нещо да ми кажеш, но защо мълчиш?...
Облива ме вълна. Усещам страх и студ.
Ти сега си тръгваш, а аз оставам тук.
Крачка по крачка стъпките ти броя.
Влакът черна сянка ми оставя
за вечен спомен и следа...
На седалката ти сядаш.
Поглеждаш през прозореца,
ръка към мен протягаш...
Две сълзи за пореден път се стичат.
Нима всичко наше вече ще е пропиляно?
Нима това ще е последният ни ден?
Будя се, отварям очи със сърце разтуптяно
и гледам как тихо спиш до мен...
Аз на гарата оставам с разплакани очи.
Не се обръщаш, знам, че те боли.
Искаш нещо да ми кажеш, но защо мълчиш?...
Облива ме вълна. Усещам страх и студ.
Ти сега си тръгваш, а аз оставам тук.
Крачка по крачка стъпките ти броя.
Влакът черна сянка ми оставя
за вечен спомен и следа...
На седалката ти сядаш.
Поглеждаш през прозореца,
ръка към мен протягаш...
Две сълзи за пореден път се стичат.
Нима всичко наше вече ще е пропиляно?
Нима това ще е последният ни ден?
Будя се, отварям очи със сърце разтуптяно
и гледам как тихо спиш до мен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тайнствената Todos los derechos reservados
