VirtWorld (Тайнствената)
93 94
21.08.2008 г., 22:19 ч.

Сянката на един сън 

  Поезия » Любовна
559 0 4
Тръгва влакът. Тръгваш с него и ти.
Аз на гарата оставам с разплакани очи.
Не се обръщаш, знам, че те боли.
Искаш нещо да ми кажеш, но защо мълчиш?...
Облива ме вълна. Усещам страх и студ.
Ти сега си тръгваш, а аз оставам тук.
Крачка по крачка стъпките ти броя.
Влакът черна сянка ми оставя
за вечен спомен и следа...
На седалката ти сядаш.
Поглеждаш през прозореца,
ръка към мен протягаш...
Две сълзи за пореден път се стичат.
Нима всичко наше вече ще е пропиляно?
Нима това ще е последният ни ден?
Будя се, отварям очи със сърце разтуптяно
и гледам как тихо спиш до мен...

© Тайнствената Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??