СЯНКАТА НА СУЕТАТА
Награди, почести, пари, суетна слава,
фалшиво да блестиш с обществен силует...
Как всичко после като сянка отминава!
Дори без стих, живял бих аз като поет.
Притворство и пълзене, нисички поклони,
подмазване на силните на всеки ден,
да лижеш задници и да търпиш зловоние...
Я по-добре да съм човек обикновен!
Снобееш ли се ти и се чалгализираш,
ако превърнеш и еснафщината в стил,
богатството за тебе щом ти е кумира...
По дяволите, за какво си се родил!
Забравил ли си, че си шепа от земята,
а бъдното ти е във гробищния трап,
на тоя свят по-ценно няма от душата
и във сърцето - живо семенце синап...
Над всекиго е суетата на живота.
Нас всички чака ни вратата на смъртта.
Не ще премине ни чертица, нито йота,
докато някой ден застанем пред Христа.
ВЪРБАН КОЛЕВ - КАРЛОВО - 2014 Г.
© Върбан Колев Todos los derechos reservados