28.05.2014 г., 19:53  

Сянката на суетата

812 0 8

СЯНКАТА НА СУЕТАТА

Награди, почести, пари, суетна слава,
фалшиво да блестиш с обществен силует...
Как всичко после като сянка отминава!
Дори без стих, живял бих аз като поет.

Притворство и пълзене, нисички поклони,
подмазване на силните на всеки ден,
да лижеш задници и да търпиш зловоние...
Я по-добре да съм човек обикновен!

Снобееш ли се ти и се чалгализираш,
ако превърнеш и еснафщината в стил,
богатството за тебе щом ти е кумира...
По дяволите, за какво си се родил!

Забравил ли си, че си шепа от земята,
а бъдното ти е във гробищния трап,
на тоя свят по-ценно няма от душата
и във сърцето - живо семенце синап...

Над всекиго е суетата на живота.
Нас всички чака ни вратата на смъртта.
Не ще премине ни чертица, нито йота,
докато някой ден застанем пред Христа.

 

ВЪРБАН КОЛЕВ - КАРЛОВО - 2014 Г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Ехаааа... как се радвам, че те открих!
    Много хубаво пишеш!

    "на тоя свят по-ценно няма от душата
    и във сърцето - живо семенце синап..."
    !!!

    Напълно споделям, явно сме от една кръвна група
    Поздравления!!!
    И добре направи, че дойде в сайта!
    Благодаря ти!
  • Благодаря за топлото посрещане!Благодаря и на всички харесали от сърце!
  • Добре дошъл и от мен!Не вярвам да е първия ти стих този!Ще наминавам, защото харесах позицията ти!
  • Харесах! Страхотно начало!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...