20 ene 2006, 22:09

Съблазнена

  Poesía
865 0 1

Съблазнена



От дъното на тънеща забрава
по здравото въже на дързостта
с искра в поглед тя ми припълзява
онази стара книга – любовта.


Четях и препрочитах нейни басни
прелиствах и затварях и не спах
и пътища пресичах магистрални
вулканите запушвах си от страх.


Но нейде от пътеки третокласни
по тайни друми ,рано ,призори
притихнала с дрехите си прашни
причаква да отлостя си врати.



Борих се ,за напред е непотребно,
развявам бяло знаме от далеч
за кой ли път, предавам се и смешно
изглеждам в тази маска на борец.



Боли ме и кърви ,но не признавам
пред себе си ,та камо ли на вас
и тайнствена,замлъкнала оставам
непипната,а любена от страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • до сега само писах шестици, но това е още едно от твоите великолепия, а е оставено без коментар и не се сдържах

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....