Съблазнена
Съблазнена
От дъното на тънеща забрава
по здравото въже на дързостта
с искра в поглед тя ми припълзява
онази стара книга – любовта.
Четях и препрочитах нейни басни
прелиствах и затварях и не спах
и пътища пресичах магистрални
вулканите запушвах си от страх.
Но нейде от пътеки третокласни
по тайни друми ,рано ,призори
притихнала с дрехите си прашни
причаква да отлостя си врати.
Борих се ,за напред е непотребно,
развявам бяло знаме от далеч
за кой ли път, предавам се и смешно
изглеждам в тази маска на борец.
Боли ме и кърви ,но не признавам
пред себе си ,та камо ли на вас
и тайнствена,замлъкнала оставам
непипната,а любена от страст.
© Милена Христова All rights reserved.
