24 abr 2006, 6:53

Съблазните на София

  Poesía
984 0 1
           СЪБЛАЗНИТЕ НА СОФИЯ

                По София отново се скитам,
                а нагло наоколо рекламите ме зоват
                толкова много неща да опитам
                и да стана защо ли не даже богат.

                В казината лъскави не скучаят
                и прилапват сериозни пари.
                Ела, залагай - които играят,
                само на тях в живота им върви.

                В банките с лихви ми дават,
                та от залъка ми да си приберат.
                С храни и козметика ми обещават
                да бъда жизнен, красив и даже млад.

               Хубавици разголени ме провокират -
               ревю, стриптийз или поредната мис.
               Отвращението ми докрай дегостират
               даже с концерт на исполина Азис.

               София - така добре си я зная,
               просто няма с какво да ме удиви.
               Прилъгва ме деликатно накрая
               и с леки жени за малко пари.

              Уморен от толкоз много съблазни,
              рея се напосоки с поглед странен и див,
              а над града извисила се Витоша блазни
              в прегръдката й да бъда за кратко щастлив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...