Ти демон си и в душата черен,
но до гроб ще съм ти верен.
Очите ти са тъмни, но не зли.
Поглъщат моите, но не боли

.

В твоя ад ласкаво съм призован
и нежно със вериги окован.
Но сладко е да ти отнемат свободата,
да си безсилен на демона в краката.

Прекрасно е да съм опиянен,
когато впиваш зъбите си в мен,
да чувам как тече кръвта,
замаян от целувката на прелестта.

Но ето, че настъпва с мен промяна,
живота си съм дал в замяна,
и ставам демон и в душата черен.
Демон съм, но до смъртта си верен!