18 dic 2011, 13:27

Събличам те от себе си

950 0 0

Събличам те от себе си

 

Събличам те – обичайки –от себе си:

от кожата,

от стъпалата,

от пръстите, от меките извивки, от очите си,

от мислите затвор – отключвам те... върви...

 

Оставам гола – без защита, без покритие,

без твоите ръце – изтичат

миговете. Времето Ни.

Без тоновете на гласа ти – лебеди –

без сърцето ти. Без стиховете.

 

Без отказите. Без мълчанието. Без компромисите.

Събличам те – обичайки – и режейки, и стенейки

до скелет изпепелената фасада

на пагодата  от страст.

Без аромата на мъжкия епител.

Без женското падение – и – власт.

 

Бракувам се с безвремието. Щастлив ли си

от кота нула на моята съдба?

"Разстрел и след разстрела..." нищо... епическо падение,

Поете! „Какво тук значи някаква си личност?”

Екзистенциално- прозаическо.

И голота.

Увисвам на нея безжизнено.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...