Събличам те от себе си
Събличам те – обичайки –от себе си:
от кожата,
от стъпалата,
от пръстите, от меките извивки, от очите си,
от мислите затвор – отключвам те... върви...
Оставам гола – без защита, без покритие,
без твоите ръце – изтичат
миговете. Времето Ни.
Без тоновете на гласа ти – лебеди –
без сърцето ти. Без стиховете.
Без отказите. Без мълчанието. Без компромисите.
Събличам те – обичайки – и режейки, и стенейки
до скелет изпепелената фасада
на пагодата от страст.
Без аромата на мъжкия епител.
Без женското падение – и – власт.
Бракувам се с безвремието. Щастлив ли си
от кота нула на моята съдба?
"Разстрел и след разстрела..." нищо... епическо падение,
Поете! „Какво тук значи някаква си личност?”
Екзистенциално- прозаическо.
И голота.
Увисвам на нея безжизнено.
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados