Събличам те от себе си

Събличам те – обичайки –от себе си:

от кожата,

от стъпалата,

от пръстите, от меките извивки, от очите си,

от мислите затвор – отключвам те... върви...

Оставам гола – без защита, без покритие,

без твоите ръце – изтичат

миговете. Времето Ни.

Без тоновете на гласа ти – лебеди –

без сърцето ти. Без стиховете.

Без отказите. Без мълчанието. Без компромисите.

Събличам те – обичайки – и режейки, и стенейки

до скелет изпепелената фасада

на пагодата  от страст.

Без аромата на мъжкия епител.

Без женското падение – и – власт.

Бракувам се с безвремието. Щастлив ли си

от кота нула на моята съдба?

"Разстрел и след разстрела..." нищо... епическо падение,

Поете! „Какво тук значи някаква си личност?”

Екзистенциално- прозаическо.

И голота.

Увисвам на нея безжизнено.