13 ene 2015, 9:35

Събранието на жените

  Poesía » Otra
384 0 0

 

Събранието на жените

След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.

Не бяха само същите жените,
тогава  се работеше  безкрай!
Те с хурките  и вретената във ръките,
във ада си градяха своя Рай...

Те тичаха след гладните кокошки,
и даваха прасето да яде,
посрещаха козите виторожки,
магарето им трябва да пасе!

Сега нещата ни са съвсем други...
Единствено сега варим компот.
И със социалните услуги,
живеиме си новия живот!

Така, че днес живуркаме  по-хитро...
И мързела до край ни завладя!
И виждаме нещата със субтитри...
И с пенсийкте всичко опростя!

Сега  за нас е тя  основен доход!
Достатъчна за хляб и за мляко`.
В градинката е всичкия  ни приход...
Това е днеска нашето село!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...