13 янв. 2015 г., 09:35

Събранието на жените

386 0 0

 

Събранието на жените

След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.

Не бяха само същите жените,
тогава  се работеше  безкрай!
Те с хурките  и вретената във ръките,
във ада си градяха своя Рай...

Те тичаха след гладните кокошки,
и даваха прасето да яде,
посрещаха козите виторожки,
магарето им трябва да пасе!

Сега нещата ни са съвсем други...
Единствено сега варим компот.
И със социалните услуги,
живеиме си новия живот!

Така, че днес живуркаме  по-хитро...
И мързела до край ни завладя!
И виждаме нещата със субтитри...
И с пенсийкте всичко опростя!

Сега  за нас е тя  основен доход!
Достатъчна за хляб и за мляко`.
В градинката е всичкия  ни приход...
Това е днеска нашето село!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...