След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.
Не бяха само същите жените,
тогава се работеше безкрай!
Те с хурките и вретената във ръките,
във ада си градяха своя Рай...
Те тичаха след гладните кокошки,
и даваха прасето да яде,
посрещаха козите виторожки,
магарето им трябва да пасе!
Сега нещата ни са съвсем други...
Единствено сега варим компот.
И със социалните услуги,
живеиме си новия живот!
Така, че днес живуркаме по-хитро...
И мързела до край ни завладя!
И виждаме нещата със субтитри...
И с пенсийкте всичко опростя!
Сега за нас е тя основен доход!
Достатъчна за хляб и за мляко`.
В градинката е всичкия ни приход...
Това е днеска нашето село!
© Христо Славов Все права защищены