13.01.2015 г., 9:35 ч.

Събранието на жените 

  Поезия » Друга
245 0 0

 

Събранието на жените

След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.

Не бяха само същите жените,
тогава  се работеше  безкрай!
Те с хурките  и вретената във ръките,
във ада си градяха своя Рай...

Те тичаха след гладните кокошки,
и даваха прасето да яде,
посрещаха козите виторожки,
магарето им трябва да пасе!

Сега нещата ни са съвсем други...
Единствено сега варим компот.
И със социалните услуги,
живеиме си новия живот!

Така, че днес живуркаме  по-хитро...
И мързела до край ни завладя!
И виждаме нещата със субтитри...
И с пенсийкте всичко опростя!

Сега  за нас е тя  основен доход!
Достатъчна за хляб и за мляко`.
В градинката е всичкия  ни приход...
Това е днеска нашето село!

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??