5 ene 2010, 21:47

Събудена любов

907 0 9

В една невероятна зимна вечер
Румяна срещна Валентин в метрото.
Той бе неповторимо шик облечен,
висок и строен, и до болка "готин".

 Усмивката му бе по детски топла
 и, все пак, с нещо скрито неприлично.
Извикваше в жените таен вопъл
на плаха свян и мисли еротични.

Говореше си с някакъв приятел -
поне така реши на "прима-виста" -
за нощен плаж през миналото лято,
за лунен дъжд, сияние сребристо...

Играеше си с думите фриволно,
 с ирония почти неуловима
 и, без да ще, заслуша се неволно
Румяна, но дочу познато име.

И сякаш ток през тялото премина;
нали бе всичко толкова отдавна,
нали уж бяха минали години,
а се оказа име с буква главна

в живота й. Забравеният трепет
и болката се върнаха отново.
 Обзе я страх и, без да се усети,
в очите й пробляснаха, готови

да се отронят, като две звезди
от небосклона тъмен на зениците,
сълзи солени, парещи следи
на спомена. Така навярно птиците

простреляни във бездната политат
с пречупени крила, сред волен порив...
Румяна не разбра какво я питат,
дори не осъзна, че й говори

съчувствено и нежно, но усети
 ръцете си, поети в топли длани,
почувства сякаш пулса на сърцето...
И пожела така да си остане
завинаги.

***

Човек не осъзнава,
че нищо в този свят не е случайно.
Случайното след време често става
начало на неща необичайни!

***

Навън градът посрещна ги замрял
в милувката на падащия сняг.
 И беше светло, беше чисто, бяло
и само сред короните с кристали
от скреж покрити, непокорен мрак

 намигаше с усмивка дяволита
и щедро обещаваше любов.
Когато Вальо тихо я попита
 къде да я изпрати, тя изпита
неясен трепет, сякаш бе готова

небето да прегърне, да целува
танцуващите столични витрини,
по пейките букети да рисува,
със уличните лампи да танцува,
с последния трамвай проблясващ в синьо.

***

На сутринта една самотна врана
през бялото прозорче на тавана
на малката мансарда, с пеперуди
от скреж покрито, дълго и учудено
се взира, после тихо отлетя
от страх да не събуди любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...