21 dic 2010, 13:22

Събуди ме

1.3K 0 3

 

                        Събуди ме.

 

                        И тази вечер оградите

                                                 сричат

                                                 притихнали...

                        Как да попитам:

                                                 Къде си почива     

                                                                Слънцето?

                        И какво е,

                                       когато

                                       отминал месец

                                                                 коленичи?          

                        В мрака - сребро.

                                                Обричане.

                                                Във очите ми -

                                                                   ослепели

                        от вглеждане в твоите -

                                                прелива синьото

                                                                           и

                                                                   ражда  се

                                                                            Небе!

                        Иначе - преобличане.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • радвам се, че си тук, Мариана...
    красиви стихове твориш..
    сърдечно.
  • Със Barona38 (Ивайло Терзийски) съм.
    Добре дошла!

  • Добре дошла, Мариана, на острова на Поезията. Твоята деликатност и фина душа няма как да не намерят отражение в стиховете, които ни поднасяш. От всеки ред наднича едно мъдро, знаещо и чувствително сърце, побрало радостите и скърбите на този свят. Чест е за мен да съм сред твоите най-близки приятели и верни почитатели на твоята наистина талантлива и съкровена поезия. успех и попътен вятър! Иво

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...