Dec 21, 2010, 1:22 PM

Събуди ме

  Poetry » Love
1.3K 0 3

 

                        Събуди ме.

 

                        И тази вечер оградите

                                                 сричат

                                                 притихнали...

                        Как да попитам:

                                                 Къде си почива     

                                                                Слънцето?

                        И какво е,

                                       когато

                                       отминал месец

                                                                 коленичи?          

                        В мрака - сребро.

                                                Обричане.

                                                Във очите ми -

                                                                   ослепели

                        от вглеждане в твоите -

                                                прелива синьото

                                                                           и

                                                                   ражда  се

                                                                            Небе!

                        Иначе - преобличане.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Демирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • радвам се, че си тук, Мариана...
    красиви стихове твориш..
    сърдечно.
  • Със Barona38 (Ивайло Терзийски) съм.
    Добре дошла!

  • Добре дошла, Мариана, на острова на Поезията. Твоята деликатност и фина душа няма как да не намерят отражение в стиховете, които ни поднасяш. От всеки ред наднича едно мъдро, знаещо и чувствително сърце, побрало радостите и скърбите на този свят. Чест е за мен да съм сред твоите най-близки приятели и верни почитатели на твоята наистина талантлива и съкровена поезия. успех и попътен вятър! Иво

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...