21.12.2010 г., 13:22

Събуди ме

1.3K 0 3

 

                        Събуди ме.

 

                        И тази вечер оградите

                                                 сричат

                                                 притихнали...

                        Как да попитам:

                                                 Къде си почива     

                                                                Слънцето?

                        И какво е,

                                       когато

                                       отминал месец

                                                                 коленичи?          

                        В мрака - сребро.

                                                Обричане.

                                                Във очите ми -

                                                                   ослепели

                        от вглеждане в твоите -

                                                прелива синьото

                                                                           и

                                                                   ражда  се

                                                                            Небе!

                        Иначе - преобличане.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Демирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • радвам се, че си тук, Мариана...
    красиви стихове твориш..
    сърдечно.
  • Със Barona38 (Ивайло Терзийски) съм.
    Добре дошла!

  • Добре дошла, Мариана, на острова на Поезията. Твоята деликатност и фина душа няма как да не намерят отражение в стиховете, които ни поднасяш. От всеки ред наднича едно мъдро, знаещо и чувствително сърце, побрало радостите и скърбите на този свят. Чест е за мен да съм сред твоите най-близки приятели и верни почитатели на твоята наистина талантлива и съкровена поезия. успех и попътен вятър! Иво

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...