10 nov 2006, 1:22

Събуди ме през ноември

  Poesía
1.2K 0 11
Събуди ме!
Кратко слънце ще имаме днес.
Като въглен, който в живеца ни тлее,
от съня несънуван излез.
Събуди ме преди да изгрееш!
От гласът ти,
от шепота тих,
светлина да намерят очите,
и което със тяло открих
да отвори вратите
на дните…
Събуди ме, когато
твоят дъх е грижовния път
на треви, прегоряли от лято
и приема земята плодът
на мечтите ни земни.
Събуди ме сега…
през ноември.
За да има луна.
Топъл сън постеля да гъне.
Събуди ме така…
за да съмне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...