Събуди ме през ноември
Събуди ме!
Кратко слънце ще имаме днес.
Като въглен, който в живеца ни тлее,
от съня несънуван излез.
Събуди ме преди да изгрееш!
От гласът ти,
от шепота тих,
светлина да намерят очите,
и което със тяло открих
да отвори вратите
на дните…
Събуди ме, когато
твоят дъх е грижовния път
на треви, прегоряли от лято
и приема земята плодът
на мечтите ни земни.
Събуди ме сега…
през ноември.
За да има луна.
Топъл сън постеля да гъне.
Събуди ме така…
за да съмне!
Кратко слънце ще имаме днес.
Като въглен, който в живеца ни тлее,
от съня несънуван излез.
Събуди ме преди да изгрееш!
От гласът ти,
от шепота тих,
светлина да намерят очите,
и което със тяло открих
да отвори вратите
на дните…
Събуди ме, когато
твоят дъх е грижовния път
на треви, прегоряли от лято
и приема земята плодът
на мечтите ни земни.
Събуди ме сега…
през ноември.
За да има луна.
Топъл сън постеля да гъне.
Събуди ме така…
за да съмне!
© Георги Динински All rights reserved.
