2 ago 2014, 19:05

Събудих светлината в теб

  Poesía » Otra
509 0 1

Усетих в погледа ти неприязън,

но ти отвърнах с доброта,

смути се ти от моята постъпка,

скъта се злобата ти вдън земя.

 

Усмихнах се сърдечно и те поздравих,

изпратих ти прекрасни мисли,

от лошотията ти даже и не се смутих,

подадох ти ръка със топли пръсти.

 

Прелях ти радост от сърцето свое,

събудих Светлината спяща в теб

и тя политна волно към небето свое,

освободена от веригите от лед.

 

И сля се със Божественото слънце

и се окъпа във магия и любов,

и заредена с истинско вълшебство

завърна се във обновения си дом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прелях ти радост от сърцето свое,

    събудих Светлината спяща в теб

    и тя политна волно към небето свое,

    освободена от веригите от лед.

    ...дано е !

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...