Aug 2, 2014, 7:05 PM

Събудих светлината в теб

  Poetry » Other
511 0 1

Усетих в погледа ти неприязън,

но ти отвърнах с доброта,

смути се ти от моята постъпка,

скъта се злобата ти вдън земя.

 

Усмихнах се сърдечно и те поздравих,

изпратих ти прекрасни мисли,

от лошотията ти даже и не се смутих,

подадох ти ръка със топли пръсти.

 

Прелях ти радост от сърцето свое,

събудих Светлината спяща в теб

и тя политна волно към небето свое,

освободена от веригите от лед.

 

И сля се със Божественото слънце

и се окъпа във магия и любов,

и заредена с истинско вълшебство

завърна се във обновения си дом.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прелях ти радост от сърцето свое,

    събудих Светлината спяща в теб

    и тя политна волно към небето свое,

    освободена от веригите от лед.

    ...дано е !

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...