11 mar 2008, 11:49

Събуждане

  Poesía
1K 0 1

 

                                  Събуждане

Отварям очи.

Събуждам се .

Отново посрещам изгрева на днешния ден.

Поглъщам  дълбоко въздух,

за да разбера - 

да, жива съм!

 

И днес отново съм жива.

Започвам отново живота свой.

С първия полъх на деня

аз искам да живея,

да черпя с пълни шепи от живота.

 

Не, не ме погуби ти.

Не, постави ме в черната земя.

Отново търся, боря се за свойта свобода.

Живот, изпълнен с мъка,

но и с копнеж за утрешния ден.

 

Не, не ме погуби ти,

но аз искам да те погубя,

да гледам мъките твои,

многократно по-големи от моите.

 

Да бъдеш червей ти

и пред мен да се гърчиш!

Да няма мир твоята душа!

Да има само мъка, скръб

и много, много сълзи.

 

Радостта лицето твое да не познае.

Нивга смях да не издава твоя глас.

Това желая ти го аз!

 

Щастие и покой да не намериш ти

и в гроб поставен нявга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хареса ми,но мисля че това което ще те направи свободна е да бъдеш безразлична...възмездието идва от самия живот и не е нужно да го пожелаваш...всяко действие се обръща срещу нас

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...