Събуждане
Отварям очи.
Събуждам се .
Отново посрещам изгрева на днешния ден.
Поглъщам дълбоко въздух,
за да разбера -
да, жива съм!
И днес отново съм жива.
Започвам отново живота свой.
С първия полъх на деня
аз искам да живея,
да черпя с пълни шепи от живота.
Не, не ме погуби ти.
Не, постави ме в черната земя.
Отново търся, боря се за свойта свобода.
Живот, изпълнен с мъка,
но и с копнеж за утрешния ден.
Не, не ме погуби ти,
но аз искам да те погубя,
да гледам мъките твои,
многократно по-големи от моите.
Да бъдеш червей ти
и пред мен да се гърчиш!
Да няма мир твоята душа!
Да има само мъка, скръб
и много, много сълзи.
Радостта лицето твое да не познае.
Нивга смях да не издава твоя глас.
Това желая ти го аз!
Щастие и покой да не намериш ти
и в гроб поставен нявга!
© Марияна Димитрова Всички права запазени