29 ene 2008, 14:12

Събуждане

  Poesía
1.2K 0 1
Бели люляци вече цътят.
Ефирност.
Надежда.
Невинност.
Чувам шум от крила на пегас.
Копнежи.
Мечти.
И усмивка.

Тихо вятърът шепне на глас.
Красота.
Чистота.
И прозрачност.
А небето е розов елмаз.
Белоснежно.
Пречистено.
Ясно.

Бял пегас.
Нежен вятър.
Цвят на люляци.
Бяло.
Колко малко е нужно
душата
вселена да стане.
Много малко е нужно -
мечта
да разцъфне и стопли
Земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стихотворението ти е много хубаво, но последният куплет се различава от предните и разваля усещането за мелодичност.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...