29.01.2008 г., 14:12 ч.

Събуждане 

  Поезия
952 0 1
Бели люляци вече цътят.
Ефирност.
Надежда.
Невинност.
Чувам шум от крила на пегас.
Копнежи.
Мечти.
И усмивка.

Тихо вятърът шепне на глас.
Красота.
Чистота.
И прозрачност.
А небето е розов елмаз.
Белоснежно.
Пречистено.
Ясно.

Бял пегас.
Нежен вятър.
Цвят на люляци.
Бяло.
Колко малко е нужно
душата
вселена да стане.
Много малко е нужно -
мечта
да разцъфне и стопли
Земята.

© Лора Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • стихотворението ти е много хубаво, но последният куплет се различава от предните и разваля усещането за мелодичност.
Предложения
: ??:??