29.01.2008 г., 14:12

Събуждане

1.2K 0 1
Бели люляци вече цътят.
Ефирност.
Надежда.
Невинност.
Чувам шум от крила на пегас.
Копнежи.
Мечти.
И усмивка.

Тихо вятърът шепне на глас.
Красота.
Чистота.
И прозрачност.
А небето е розов елмаз.
Белоснежно.
Пречистено.
Ясно.

Бял пегас.
Нежен вятър.
Цвят на люляци.
Бяло.
Колко малко е нужно
душата
вселена да стане.
Много малко е нужно -
мечта
да разцъфне и стопли
Земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • стихотворението ти е много хубаво, но последният куплет се различава от предните и разваля усещането за мелодичност.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...