29 янв. 2008 г., 14:12

Събуждане

1.2K 0 1
Бели люляци вече цътят.
Ефирност.
Надежда.
Невинност.
Чувам шум от крила на пегас.
Копнежи.
Мечти.
И усмивка.

Тихо вятърът шепне на глас.
Красота.
Чистота.
И прозрачност.
А небето е розов елмаз.
Белоснежно.
Пречистено.
Ясно.

Бял пегас.
Нежен вятър.
Цвят на люляци.
Бяло.
Колко малко е нужно
душата
вселена да стане.
Много малко е нужно -
мечта
да разцъфне и стопли
Земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • стихотворението ти е много хубаво, но последният куплет се различава от предните и разваля усещането за мелодичност.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...