1 jul 2009, 20:56

Събуждане

  Poesía » Otra
794 0 0

Сгушено в пухкавите облачета,

розовото юлско слънце

сънливо се издигаше

над хоризонта.

Бели маргаритки

отваряха сънливи очички.

Нежната роса

бе опръскала

целуващите тичинката листенца.

Шарени с багри

на ярка дъга

пърхаха пеперудки.

Златни класове

поклащаха кехлибарените

си главици,

разбудени от

палуващия вятър.

Лъчите навлизаха

през затворения прозорец

и ласкаво милваха

затворените му очи.

Свеж полъх

на прохладно утро

се носеше из стаята.

По устните му се разля

блажена усмивка.

Клепачите, притискащи

сините му зеници,

плавно се отдръпнаха.

 

 

2008 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...